Когато питате родителите какво искат за децата си, най - често срещания отговор е , че те искат децата им да бъдат щастливи. Благополучието на децата е по-важно за възрастните, отколкото всичко друго - здравеопазването, благосъстоянието на възрастните хора, цената на живота. Повече от две трети от възрастните казват, че са "изключително загрижени" за благополучието на децата и тази загриженост засяга пола, доходите, етническата принадлежност, възрастта и политическата принадлежност.
Днес има много информация за отглеждането на умни и успешни деца, но как да отглеждате щастливи деца? Понякога е трудно да се балансира между кое е най-доброто за децата с това, което ги прави щастливи - но двете не трябва да се изключват взаимно. По-щастливите деца са по-склонни да се превърнат в успешни и завършени личности.
Щастието е огромно предимство в един свят, който набляга на представянето. Средно щастливите хора са по-успешни от нещастни хора, както в работа, така и в любов. Те получават по-добри отзиви за ефективността си, имат по-престижни работни места и печелят по-високи заплати. Те са по-склонни да се оженят и веднъж омъжени, те са по-доволни от брака си. Така че, следвайки на науката, нека разберем какво наистина да направим, за отглеждането на щастливи деца?
Първата стъпка към по-щастливите деца е лесна Много изследвания са доказали съществена връзка между майките, които се чувстват депресирани и предаването на "отрицателна енергия" на своите деца. Родителската депресия всъщност изглежда причинява проблеми в децата. Това също така прави самите родителите по-малко ефективни. И това не се дължи само на генетиката. Според проучвания е установено, че щастливите родители са статистически по-склонни да имат щастливи деца. И така, каква е първата стъпка към това да бъдеш по-щастлив? Отделете известно време всяка седмица, за да се забавлявате с приятели. Тъй като смехът е заразен, излизайте с приятели или членове на семейството, с които вероятно ще се смеете. Техният смях ще ви помогне да се оправи настроението ви. Учените твърдят, че слушането на друг човек който се смее, задейства огледални неврони около мозъка, което прави слушателите на смеха да се чувстват така, сякаш всъщност се смеят те.
Никой не отрича, че ученето за взаимоотношенията е важно. Но колко родители всъщност прекарват времето си, за да научат децата как да се отнасят към другите?
Това не отнема много. Може да започнете с насърчаване на децата да извършват малки актове на доброта, за да изградят емпатия. Когато сутрин водите децата на детска градина, поздравявайте хората с усмивка. Ще забележите, че след известно време и вашето дете ще прави същото. Вие сте най - важния пример на вашите деца. По - този начин не само се изграждат основни умения, но и прави децата ви по-добри хора. Научните изследвания показват, че в дългосрочен план това прави децата по-щастливи.
Родителите, които надценяват постиженията, имат по-голяма вероятност да имат деца с висока степен на депресия и тревожност. Похвално усилие, а не естествена способност. По-голямата част от децата, възхвалявани за тяхната интелигентност, искат по-лесния пъзел; те няма да рискуват да допуснат грешка и да загубят статута си на "умни". От друга страна, повече от 90 процента от децата, насърчавани от ума, избират по-трудния пъзел. Защо? Когато хвалим децата за усилията и упоритата работа, която води до постигането им, те искат да продължат да участват в този процес. Те не се отклоняват от задачата да се учат, загрижени от това колко умни биха могли - или не - да изглеждат. Това ги прави по- щастливи и успели деца.
Можете да тренирате ума си да бъде нещастен или да го тренирате, да бъде щастлив. Обучението на ума ви да търсите грешки и проблеми (както се случва в кариери като счетоводство и право) може да ви доведе до всеобхватен песимизъм, който пренасяте в личния ви живот. Например данъчните одитори, които са най-успешните, понякога са тези, които 8 до 14 часа на ден разглеждат данъчни формуляри, търсейки грешки и грешки. Това ги прави много добри в работата им, но когато се прибират вкъщи откриват всички грешки около тях. За съжаление, черта, която ви прави добри в професията, не винаги ви прави щастливо човешко същество. Трябва да научите мозъка си да търси добрите неща в живота.
Много хора вероятно ви насърчават да не се сравнявате с другите. Изследванията показват, че това не е непременно вредно - но само се сравнявайте с тези, които са по-щастливи от вас. Щастливите хора естествено интерпретират събитията, за да запазят самочувствието си. И когато става дума за бъдещето, бъдете оптимисти. Оптимизмът може да ви направи по-щастливи. Искате ли да успеете да се справите с непринуден тийнейджър? Десетгодишните, които се научават да мислят и тълкуват света оптимистично, са наполовина склонни към депресия, когато преминават през пубертета. Оптимизмът е толкова тясно свързан с щастието, че и двете могат на практика да бъдат приравнени. Затова научете децата са да бъдат оптимисти и така ще ги направите по-щастливи .
Емоционалната интелигентност е умение, а не вродена черта. Мисленето, че децата просто ще "разберат" собствените си емоции (да не говорим за тези на другите), не ги подготвя за успех. Обвържете се с детето, помогнете му да определи какво чувства и му каже, че тези чувства са добри. Помогнете му лесно да изразява емоциите, а не да ги потиска . Чуйте какво има да ви каже детето. Задавайте повече въпроси и се старайте да поддържате разговор на различни теми всеки ден. Семейният разговор може да се превърне в традиция.
Изградете си навици които ви правят щастливи цялото семейство. Като например да си пеете сутрин песничка за Добро утро, или да си приготвяте в неделя сутрин палачинки . Или да играете забавни семейни игри всяка седмица. Добрите навици ще ви направят не само щастливи, но и по сплотени като семейство .
Самодисциплината при децата е по-предсказваща за бъдещия успех . Децата, които по-добре се съпротивляват на изкушението, се справят много по-добре през годините и са по-щастливи. Училищния успех и социалните умения в юношеството са поне отчасти защото самодисциплината улеснява ученето и обработката на информация. В допълнение, самодисциплинираните деца се справят по-добре с чувство на неудовлетвореност и стрес и са склонни да имат по-голямо чувство за социална отговорност. С други думи, самодисциплината води не само до училищния успех, но и до по-голямо щастие, повече приятели и по-голяма ангажираност на общността.
Помогнете на децата да се научат да се отклоняват от изкушението. Един от начините да го направите е да скриете изкушението - физически да покриете съблазнителното блато. Едно проучване доказва, че 75% от децата са в състояние да изчакат цели петнадесет минути, когато една награда е скрита. Никое дете не може да чака толкова дълго, когато наградата се вижда.
Повечето деца прекарват голяма част от времето си в учени и допълнителни занятия . За съжаление в наши дни те прекарват по-малко време да играят както на закрито, така и на открито ... Общо казано, през последните две десетилетия, децата са загубили осем часа на седмица за свободна и спонтанна игра ... Времето за игра не е просто изпускане. От съществено значение е да помагате на децата да растат и да се учат. Учените вярват, че този драматичен спад в спонтанното време за игра е отчасти отговорен за забавянето на детското когнитивно и емоционално развитие. Спонтанната игра помага на децата да се научат как да работят в групи, да споделят, да преговарят, да разрешават конфликти, да регулират своите емоции и поведение и да говорят за себе си. Не са необходими стриктни инструкции, бюджет, а само повече време за децата ви, да излязат навън и просто да играят.
Не обичаме да го признаваме, но всички сме силно повлияни от нашата околна среда - много повече, отколкото осъзнаваме. Затова нека изградим една щастлива среда за нашите деца. Изследване показва силна връзка между щастието и не гледането на телевизия. Социолозите показват, че по-щастливи хора са склонни да гледат значително по-малко телевизия, отколкото нещастни хора. Не знаем дали телевизията прави хората нещастни или че нещастните хора гледат повече телевизия. Но знаем, че има много дейности, които ще помогнат на децата ни да се развиват като щастливи личности, без да се налага да бъдат облъчвани от телевизията . Ако децата ни гледат телевизия, те не правят онези неща, които биха могли да ги направят по-щастливи в дългосрочен план, като играта с техните приятели. Вашата щастлива среда може лесно да се постигне, като си създадете навици да ходите на места, където може да се забавлявате цялото семейство. Правете си пикници или разходки в гората. Слънцето, дърветата, въобще цялата жива природа ни зарежда с щастие.
Понякога цялата наука е стигнала до онези неща, които нашите баби и дядовци са знаели през цялото време. Тази проста традиция помага на децата да са по-добри и да ги прави по-щастливи. Проучванията показват, че децата, които редовно се хранят с техните семейства, са по-емоционално стабилни и по-малко вероятно да злоупотребяват с наркотици и алкохол. Имат по-добри оценки, по-големи речници, по-добри нрави, по-високо самочувствие. Те имат по-малко депресивни симптоми, особено сред подрастващите момичета. И е по-малко вероятно да имат проблеми със затлъстяването или с хранително разстройство. Семейни вечери дори могат да бъдат по отношение на подготовката им за училище.
С тези лесни 10 стъпки може да направите децата си по-радостни, а вие по щастливи. Не забравяйте, че всичко зависи от самите нас, и че ние сме примера ви живота на нашите деца. Затова усмихвайте се повече, смейте се повече, играйте повече и живейте щастливи Bellamie приятели. Надявам се да сме ви били полезни с тази статия приятели.
